Уважаеми колеги,

На основание чл.7 ал.2 т.5 и чл.10 т.1 от ПРАВИЛНИК  за устройството и дейността на Националния център за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти :

„Центърът, осигурява мониторинг на качеството на изпълнението на предлаганите квалификационни услуги;“(чл.7 ал.2 т.5);

Отдел "Квалификация" осъществява следните дейности:

1. организира изготвянето на анализи за необходимостта от конкретни обучения въз основа на проучване на интересите и потребностите, както и на степента на удовлетвореност на обучаваните педагогически кадри;“(чл.10 т.1);

При участие в обучения в Центъра, всеки обучаем попълва анкетна карта.

Електронната карта е изготвена и предоставена за попълване от педагогическите специалисти, с цел подобряване на обратната връзка, както и повишаване качеството на материално-техническата база и учебния процес в НЦПКПС-гр.Банкя.

    ​Моля, своевременно да попълните анкетата, съгласно упоменатите в нея инструкции и да ни изпратите Вашия отговор на следния електронен адрес:

https://goo.gl/BemxDg

Благодарим Ви за отделеното време!​

Доверието е в основата на съвременното образование, доверието между родител и учител, между семейството и училището. Посланието ни към родителите е „Да вярваме на учителите“.  С тези думи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев откри днес конференцията на тема „Партньорство училище – родители“, на която бяха обсъдени добри практики и механизми за подобряване на взаимодействието между двете страни. В събитието взеха участие заместник-министрите на образованието и науката Таня Михайлова и Деница Сачева.

 „Като родител знам, че без доверие в учителите няма да има добро образование и няма да успеем да възпитаме децата ни. Дори и да сме по-знаещи и по-критични, отколкото преди, ние не трябва да забравяме, че сме съюзници, че имаме обща мисия, че учителите са професионални педагози и понякога може да знаят по-добре от нас кое е добро за децата ни“, посочи министърът. Неговото послание към учителите е да не пестят усилия да взаимодействат с родителите. Да им обясняват и да ги информират какво правят, да ги убеждават в професионалната си работа, да се вслушват в упреците им, да ги привлекат като съюзници. Той посочи, че родителите не винаги знаят колко усилия полагат и колко търпение проявяват учителите. „Заедно трябва да се справим с агресията. Заедно трябва да направим така, че да си говорим повече. Да докажем, че образователните институции са отворени за взаимодействие, реактивни са и имат вътрешни механизми да реагират на непрофесионално поведение“, апелира министър Вълчев.

Министерството на образованието и науката е домакин на работни срещи, свързани с нова дейност по приоритетна област в професионалното образование и обучение „Професионалните квалификации в България като мост между търсенето и предлагането на умения на пазара на труда“.

Със срещите, които започнаха на 16 октомври, стартира 18-месечна проектна дейност за преглед на Списъка на професиите в професионалното образование и обучение (СППОО) и механизма за разработването на държавни образователни стандарти (ДОС) в системата на професионалното образование и обучение. В работните срещи ще вземат участие представители на Европейската комисия.

Проектът „Подкрепа за въвеждане на Национална квалификационна рамка чрез ревизиране и приспособяване на Списъка на професии за професионалното образование и обучение“ е едно от 12-те приоритизирани искания, определени за получаване на подкрепа по Програмата на Европейския съюз за подкрепа на структурни реформи на национално ниво с Решение на Министерския съвет от 2 юни 2017 г. Експертната помощ ще се осъществява чрез Службата за подкрепа на структурните реформи (Structural Reforms Support Service) и с партньорската подкрепа от изследователския център CINOP – Холандия.Предвидени са няколко фази на проекта. Първата е предварителна фаза за определяне обхвата на проекта чрез серия от срещи между екипа от ЕК, CINOP и ключови заинтересовани страни в България - министерства и агенции, работодателски организации, обучителни организации и образователни институции, неправителствени организации.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев подписа декларация, с която България се включва в сътрудничеството във високопроизводителните изчисления EuroHPC. На церемонията днес присъстваха също и Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество, кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и представители на Европейската комисия, които работят по темата за цифрови върхови постижения и научна инфраструктура.

Министърът на образованието и науката подчерта, че „съобразно българската Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. страната ни цели в кратък срок да модернизира своята научноизследователска система, за да обезпечи нуждите на българската научна общност, българската икономика и българските граждани. В тази връзка с подписването на декларацията България се присъединява към клуба на държавите членки, ангажирани с дигитализирането на Европа с помощта на високопроизводителната изчислителна мощ. Това е за нашата държава стъпка в правилната посока, която ще спомогне за развитието на научния ни, иновационен и индустриален потенциал."

Еврокомисарят по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел каза от своя страна след подписването, че е особено щастлива страната ни да бъде част от тази така важна европейска инициатива, която при всички положения ще играе основна роля и във всекидневието на хората – от персонализирането на здравеопазването през киберсигурността до усъвършенстването на дизайна и прогнозите за времето. Според еврокомисаря достъпът до високопроизводителните изчисления ще бъде изключително важен както за частната, така и за публичната сфера. Габриел добави, че в тази насока е необходимо обединение и сътрудничество на европейско ниво, тъй като нито една от страните членки няма възможност самостоятелно да изгради бързо и ефикасно такъв изчислителен високотехнологичен ресурс.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще подпише декларация, с която България се включва в сътрудничеството във високопроизводителните изчисления EuroHPC.

Церемонията ще се проведе в 12.00 часа на 13 октомври 2017 г. в МОН.

Сред гостите на подписването ще бъдат Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество, кметът на София Йорданка Фандъкова и представители на Европейската комисия, които работят по темата цифрови върхови постижения и научна инфраструктура.

„Емиграцията на младите и образовани българи е най-голямата загуба  на национален капитал“. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на церемонията за честване на 148 години от създаването на БАН. Той връчи наградите на 11 ръководители на успешни научни проекти в рамките на програмата „Подпомагане на младите учени в БАН“, финансирана от МОН, за която през 2016 и 2017 година са отпуснати целево 4 милиона лева. Благодарение на тази програма  само през 2016 година са финансирани 231 проекта на талантливи млади специалисти, които са работили по тях в екип. За 2017 година са утвърдени още 361 проектни предложения. По този начин младите хора получават възможност не само да практикуват научна дейност, но и да усвоят умението как се разработват, администрират  и отчитат проекти.

Министърът подчерта, че в момента целта на МОН е да се развие и разшири програмата, която до момента работи много успешно. „Благодарение на нея и на Националната стратегия за развитие на научните изследвания у нас може да бъде повишен имиджът на българската наука“, допълни той. По неговите думи, успешното изпълнение на програмата ще вдъхнови повече млади хора  да създават наука на световно ниво у нас. Министърът отбеляза също, че трябва да се създаде възможност учениците да влязат в институтите и музеите на БАН, за да видят реалните културни и научни достижения на страната ни и по този начин да бъде запален интересът им към знанието. „След 20-30 години у нас ще има добре функциониращи институции там, където сега сме приложили политиките за задържане на младите“, заяви той. Според него през 21 век трябва да бъде намерена финансовата и организационна формула, чрез която българската наука да продължи да се развива успешно. Тя е свързана с партньорство между всички държавни институции и висши училища, както и с по-високо финансиране, отбеляза Вълчев.

Образованието и мерките за ограмотяване са част от действията, които могат да да се предприемат и това да доведе до намаляване на миграционните процеси както извън страната, така и вътре в границите й. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва днес в дискусия на тема „Образование и демография“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Има ясна зависимост между броя на мигриралите и този на нискообразованите българи в страната. Колкото повече расте делът на неграмотните, толкова повече се увеличава желанието за миграция на останалите. Държава без образовани хора няма работещи институции и гражданско общество“, посочи в своя доклад министър Вълчев.

По думите му, образованието до 16 г. е конституционно задължение и институциите имат право на принуда, когато става дума за отпаднали или непосещаващи училище деца до тази възраст. Министърът допълни, че е необходим политически консенсус за трайна политика за превенция на отпадането от училище.

“Истинският демографски проблем на България не е намаляването на броя на населението, а увеличението на дела на нискообразованите хора. През следващите години миграцията ще е културна, не икономическа, образованите ще искат да избягат от необразованите. За да се реши този проблем специална роля имат учителите“, отбеляза министър Вълчев. В своя доклад той акцентира както върху важността на задължителното образование, така и на необходимостта от наличие на мотивирани учители. „За целта трябва да се увеличат възнагражденията като те бъдат диференцирани. Общото увеличение следва да стимулира повече млади хора с добри резултати да станат учители. Колкото по-добри резултати са имали в училище бъдещите учители, толкова по-добре ще обучават децата в бъдеще. Диференцираното увеличение ще е за онези преподаватели, които работят с деца от уязвими групи и в погранични или планински райони. За тях условията са по-трудни и те трябва да бъдат стимулирани“, обясни Вълчев.

   
© НЦПКПС