В министерството на образованието и науката се изготвят методологии, по които бизнесът и професионалните гимназии заедно могат да разработват учебни планове за дуалното образование. Такива вече има разработени за редица професии, предстои да бъдат завършени и други. Това беше поето като ангажимент на срещата на министъра на образованието и науката Меглена Кунева с директорите на професионалните гимназии в Благоевградска област, на която присъстваха и представители на бизнеса и на местната власт. Това е втората среща за развитие на професионалното образование, която министърът провежда в рамките на месеца.

Кунева коментира, че има достатъчно стратегии за развитието на сектора, но е важно да се направи анализ кои неща работят и кои не на местно ниво, за да се вземат най-добрите модели за работа. Тя подчерта, че районите в България са различни и това изисква различни решения. Професионалното образование трябва да възвърне своя престиж, защото докато език може да се научи по всяко време в човешкия живот, тези гимназии дават занаят в ръцете, подчерта Кунева. По думите й обаче учебните планове трябва да бъдат така променени, че не само да дават професия, но и умения за учене на нови знания и умения през целия живот, тъй като технологиите много бързо променят всяка професия.

Професионалното образование и обучението за възрастни хора са нов фокус в европейската Програма "Еразъм+" за 2017 г. Това обяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева по време на конференция по програмата в резиденция Бояна. За следващата година е предвиден с 14% по-висок бюджет по "Еразъм+". За тази година той е 27.4 млн. евро, посочи министърът.

„Еразъм+“ е най-известната програма за обмен, финансирана от ЕС. Тя има за цел подобряване на уменията и пригодността за заетост, както и модернизиране на образованието, обучението и работата с младежта. Подкрепят се международни партньорства между институции и организации, работещи в областта на образованието, обучението и младежта с цел стимулиране на сътрудничеството и изграждане на връзки между сектора на образованието и трудовия сектор, за да се преодолее липсата на умения, която се усеща в цяла Европа и в България.

Проучване на ЕК показва, че 92 на сто от работодателите търсят личностните черти, за чието изграждане допринася „Еразъм+“ – толерантност, увереност, умения за решаване на проблеми, любознателност, познаване на собствените силни и слаби страни и решителност, когато се взема решение за наемане на работа, каза министър Кунева. Тестове, проведени преди и след периодите на обмен в чужбина, показват, че при студентите по програмата тези личностни черти са по-силно изразени дори още преди обменът да е започнал. Когато се върнат, разликата по отношение на степента на изразеност на тези черти нараства средно с 42 на сто в сравнение с останалите студенти. "Еразъм+" не само води до подобряване на перспективите за кариера на студентите, но също така разширява техния хоризонт и социалните им контакти, допълни Меглена Кунева.

В Министерството на образованието и науката имаме за цел през следващата година да повишим дигиталните компетентности и умения на над 20 000 учители . Квалифицирането им е на стойност 20 млн. лв. и ще се осъществи основно чрез дистанционна форма. Целта е да поощри повече учители да започнат да прилагат компютри, таблети, смартфони по време на обучение в клас, независимо в кой клас преподават.

Това съобщи заместник-министър Диян Стаматов на конференция DigitalKidZ, която се проведе в Националния дворец на културата. Той добави, че настоящата реформа не са онези малки промени, за които всеки е чувал. Това е реформа, която променя изцяло светогледа в образованието. Целта е олекотяване на учебния материал,  но да е с повече прагматичност и нови знания. Има и финансов ресурс, който да подкрепя реформата. За следващата календарна година МОН ще разполага за бюджета си с 230 млн. лв. повече, отколкото през настоящата година.

Стаматов съобщи и за голям проект на стойност 140 млн. лв. в сферата на училищното образование „Твоят час“, който е по Оперативна програма „Наука и и образование за интелигентен растеж“ за следващите две календарни години. Амбициозната цел е да накара всички учители да променят своя светоглед така, че на учениците да им е интересно, а и да изпълни своята възпитателна стойност.

МИНИСТЪР КУНЕВА ЩЕ ОТКРИЕ СЕДМАТА ИНФОРМАЦИОННА СРЕЩА ПО ОП "НОИР"

30 септември 2016 г.

Утре 30 септември 2016г, от 10,00ч в зала „Сердика“ на София Хотел „Балкан“ (Шератон) министърът на образованието и науката Меглена Кунева ще открие последната среща от кампанията за представяне на процедурите „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“, „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ и „Подкрепа за развитието на докторанти, пост докторанти, специализанти и млади учени - фаза 1“ по ос 1 от ОП „НОИР“.

Това е седмата информационна среща след проведените в Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Русе и Велико Търново. Поканени са да присъстват представители на научни звена и организации. 

Вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева утвърди  още три държавни образователни стандарта във връзка с влезлия в сила от 1 август 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование и необходими за започването на учебната година.

Това са Държавният образователен стандарт за организация на дейностите в училищното образование, стандартът за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и стандартът за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Часовете в училище да започват не по-рано от 8.00 часа с изключение на училищата, в които се учи на две смени. В  училища на двусменен режим сутрешните занятия ще започват не по-рано от 7.30 часа, а втората смяна приключва до 19.00 часа. Междучасията трябва да се не по-малко от 10 и не повече от 30 минути. По изключение може да се дават до 2 почивки от по 5 минути при учене на две смени. Това  регламентира стандартът за организация на дейностите в училище. Документът ще осигури по-голяма гъвкавост на организацията в училище. В целодневна форма на обучение в началния и прогимназиалния етап се допуска и разместване на броя на часовете. В дни, когато програмата е по-трудна, часовете за самоподготовка може да се увеличат до 4, а в дните преди ваканцията часовете за отдих и занимания по интереси да са повече. Дава се възможност за интензивно изучаване на български език, ако пропуските на учениците са по-големи. Ваканциите са есенна, коледна, междусрочна, пролетна и лятна. Директорите могат да дават до 3 дни на децата при необходимост – грипна епидемия, природни бедствия или авария в училището.

Държавният образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците цели повишаване качеството на образование чрез измерване на знанията и уменията им. Въвежда се национално външно оценяване в X клас, отпадат количествените оценки за II и III клас. Учениците от I до IV клас няма да повтарят годината. При държавните зрелостни изпити се увеличава броят на предметите за втора матура. Включени са още музика, изобразително изкуство, предприемачество, информационни технологии и информатика. Изпитите след IV, VII и X клас ще се измерват в точки.

Учителският стаж спира да е единственият критерий за кариерно развитие на педагогическите специалисти. То вече ще зависи и от получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен и резултатите от атестирането. Това е разписано в Държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. На практика това означава, че ако досега кариерното развитие е можело да се осъществява само на периоди от 10 години натрупан стаж, то сега инициативността на учителите, желанието им да се квалифицират и усилията, които хвърлят в училище, могат да им помогнат да израснат и в рамките на четири години.

Държавните образователни стандарти са съгласувани със социалните партньори, регионалните управления по образованието, представители на неправителствения сектор и други организации. Получените от тях коментари са отразени  в стандартите.

Наредба за организациите на дейностите в училищното образование

Наредба за оценяване на резултатите от обучението на учениците

Наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти

 

 

Училищата, които съдържат в наименованията си “национална“ или „национално“,  ще ги запазят до  oбнародването в Държавен вестник на акта на Министерския съвет за определяне на националните училища.

Това предвижда Наредбата за институциите, която бе утвърдена днес от министъра на образованието и науката Меглена Кунева след обществено обсъждане.

В наименованието на гимназиите не е необходимо да се вписва означението “профилирана“ или „професионална“, когато е включено недвусмислено означение за основния профил или професия, както е при Националната търговско-банкова гимназия, Софийската математическа гимназия и Националната природо-математическа гимназия.

Профилираните гимназии могат да включват в името си и наименованието „езикова“ или на основния чужд език, като изискването е повечето от половината от паралелките да са с този профил.

Езикови могат да се нарекат тези гимназии, които имат учебен план за интензивно изучаване на чужд език или обучават на основния чужд език в IX и X клас по минимум три учебни предмета извън часовете за изучаване на езика.

Наредбата дава възможност на всички неспециализирани училища, вкл. и на Америакнския колеж в София, да кандидатстват за придобиване на статут на иновативно училище с проекти за иновации всяка година до 31 януари. Иновативните училища се определят с акт на Министерския съвет.

Учителският стаж спира да е единственият критерий за кариерно развитие на педагогическите специалисти. То вече ще зависи и от получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен и резултатите от атестирането. Това е разписано в проекта на Държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, представен днес на пресконференция в Министерството на образованието и науката. Стандартът отговаря на новия Закон за предучилищното и училищно образование и е съгласуван със социалните партньори, регионалните управления по образованието, висшите училища и представители на неправителствения сектор.

Това на практика означава, че ако досега кариерното развитие е можело да се осъществява само на периоди от 10 години натрупан стаж, то сега инициативността на учителите, желанието им да се квалифицират и усилията, които хвърлят в училище, могат да им помогнат да израснат и в рамките на четири години, поясни зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов.

Документът регламентира и квалификациите, които учителите трябва да получават. Те са задължени за 4 години да преминат 48 академични часа през одобрени програми за повишаване на квалификацията във външни институции и отделно по 16 часа на година в училището, в което работят. За задължителната квалификация ще се трупат и квалификационни кредити, които в последствие ще са важни за атестирането. Програмите за квалификация и институциите, които ги провеждат, ще се водят в специален регистър, за да няма злоупотреби с мними фирми. Директорите на училищата са длъжни да подкрепят учителите, като им предоставят време, отпуск и средства. Стаматов уточни, че средствата идват по линия на Фонд Работна заплата и по Националната програма „Развитие на педагогическите специалисти“, но и по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, грантови схеми и програми като Еразъм +.

   
© НЦПКПС