Министерството на образованието и науката съгласува новия проект за изменение на Наредба №4 от 24.10.2016 г. на Министерството на здравеопазването (МЗ). Тя бе приета на основание Закона за предучилищното и училищното образование. Съгласно текстовете лице, което страда от заболявания и отклонения, застрашаващи живота и здравето на децата и учениците, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката, не може да заема длъжност на педагогически специалист. Към момента Наредбата регламентира, че лицата, заемащи длъжността педагогически специалист, подлежат ежегодно на задължителен медицински преглед и представят пред работодателя си документ за проведен медицински преглед, удостоверяващ липсата на тези заболявания в срок до 30 септември.

С промените в новия проект на Наредба №4 Министерството на здравеопазването предлага да отпадне периодичността на задължителните медицински прегледи. Отпада и срокът, в който да се провеждат прегледите, а именно до 30 септември. Предвижда се работодателят да има самостоятелност относно необходимостта от извършване на медицински преглед при промяна на различни обстоятелства. Промяната се налага и защото посочените в Наредбата заболявания са тежки и периодът за развиване на част от тях е различен, а обвързването му с фиксирани срокове не е целесъобразно.

С проекта е предложена и промяна на наименованието на Наредбата, с което ще се акцентира върху основното предназначение на поднормативния акт – „Наредба №4 за определяне заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжността на педагогически специалист.“

През юли министърът на образованието и науката Красимир Вълчев изпрати писмо, с което уведоми чрез регионалните управления на образованието всички работодатели в системата на предучилищното и училищното образование, че предстоят промени в наредбата и не трябва да се задължават учителите да преминават през тези прегледи.

Предстои публикуване на новия проект на Наредба № 4 за обществено обсъждане на сайта на МЗ.

„Професията образователен медиатор ще бъде включена в класификатора на професиите“, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред медиите в Пловдив. 

„За нас е важно обхващането на децата в предучилищната подготовка. Затова и МОН ще предложи въвеждането на задължително предучилищно образование още от 4-годишна възраст. Надявам се в следващите години да увеличаваме финансирането на детските градини, така че да се намали таксата за задължителните групи“, каза той.

Наредбата за финансирането ще бъде променена съобразно делегираните бюджети, като промяната е свързана основно с формулата как парите се разпределят в системата. Ще има допълнителни средства за училищата и детските градини в отдалечените места. Предвиждат се и пари по критерия концентрация на деца от уязвими групи. Има немалък процент деца от семейства с нисък образователен статус, които не са включени в системата. Вълчев посочи, че до 2019 година се надява в делегираните бюджети да има и компонент, свързан с оценката за качество на обучението. Министърът подчерта, че таксите в задължителното предучилищно обучение трябва да бъдат диференцирани, тъй като държавата отпуска допълнителни средства за децата в задължителна предучилищна възраст. 

Министърът даде висока оценка на екипите, които се занимават с децата, отпаднали или незаписани в образователната система. По неговите думи тези екипи предписват различни мерки по всеки специфичен казус. Министърът, придружен от  заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева и екипите по координационния механизъм, посетиха семейства, които отглеждат деца в задължителна училищна възраст на свои близки, които са в чужбина.

Екипите за обхват и приобщаване на деца и ученици в образователната система започват посещенията си на адреси от днес. Сформирани бяха 1 103 групи с общо 11 632 представители на различни институции – учители, директори, социални работници, полицаи, медиатори, представители на гражданското общество. Където има възможност, са включени и училищни психолози, а при необходимост могат да участват и тези от националната мобилна група към Министерството на образованието и науката.  Всеки екип има определен район и брой деца за обхват и връщане в системата.

206 378 са всички деца и ученици между 5 и 18 години, които са отпаднали или никога не са посещавали детска градина или училище. За тяхното приобщаване държавата ще вложи всички сили и ресурси, заяви в Министерския съвет (МС) вицепремиерът Томислав Дончев на пресконференция за старта на междуинституционалния механизъм. В събитието участваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и членовете на Координационното звено по механизма. Според Дончев задачата пред институциите е тежка, а за изпълнението ще се използват позитивни и санкциониращи методи. „Където няма съпричастност и подкрепа от семействата и децата не се изпращат на училище, ще има лишаване от социални права. Където проблемът е икономически и децата не посещават заради липса на дрехи или учебници, такива ще се осигуряват от държавата“, категоричен беше вицепремиерът.

И сега съществуват санкции за родители, които не пращат децата си на детска градина или училище, обясни министърът на образованието Красимир Вълчев. „В Закона за предучилищно и училищно образование е определена глоба от 50 лв. до 100 лв. при първо нарушение и от 100 лв. до 500 лв. при следващо“, посочи той. Има възможност и за спиране на детските надбавки при натрупани над 5 отсъствия от училище.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се срещна в Сливен с част от екипите по обхват и приобщаване по междуинституционалния механизъм. В областта има около 9000 деца и ученици, които са отпаднали или никога не са посещавали училище. Заедно с експертите от различни институции в Сливен  по адреси ще посещават и медиатори от съответните общности.

Според министъра работата на екипите е предимно да убеждават родителите да записват децата си в училище, но тя няма да е лесна. "Имаме три основни цели с механизма - да обхванем учениците, да повишим образователните им резултати и да намалим броя на преждевременно напусналите образователната система. Затова разчитаме на учителите да бъдат двигател на тези процеси", обясни Вълчев.

С промените в Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи учителите и директорите ще получат право да предлагат помощи в натура в зависимост от нуждите на децата. В същото време членовете на екипите по обхват изразиха мнение, че ще е необходимо от Агенцията за социално подпомагане да контролират използването на помощта.

По време на посещението си министър Красимир Вълчев заедно с кмета на града Стефан Радев, народния представител Галя Захариева и началника на регионалното управление на образованието Бисерка Михалева посетиха ДГ "Зорница", ОУ "Братя Миладинови" и ОУ "Юрий Гагарин". Преподавателите споделиха, че освен с децата и учениците по междуинституционалния механизъм трябва да се работи и с родителите за утвърждаване на образованието като ценност в семействата, както и за изграждане на повече толерантност към децата билингви и тези с обучителни трудности.

Проф. Николай Лазаров е новият председател на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ /ФНИ/. Негов заместник става досегашният председател на Изпълнителния съвет на ФНИ проф. Георги Вайсилов. И двамата бяха избрани при тайно гласуване с пълно мнозинство от десет гласа на първото заседание на новия Изпълнителен съвет на ФНИ.

Николай Лазаров e професор по анатомия, хистология и цитология с изследователски интереси в областта на клетъчната биология, невробиологията и др., с индекс на Хирш 18.  През последните 5 години е публикувал над 50 научни труда, цитирани над 500 пъти. Ръководил и участвал в 11 научноизследователски проекта.

Георги Вайсилов е професор в Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 96 научни статии в списания с импакт фактор, над 80 доклада на международни и национални научни конференции, над 30 семинара във водещи световни научни центрове. Притежава индекс на Хирш 26. През 2013 г. е носител на награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните науки и математиката. От 2015 г. е председател на Изпълнителния съвет на ФНИ.

Останалите нови членове на Изпълнителния съвет на ФНИ са проф. Виржиния Кирякова - математически науки и информатика, номинирана от БАН, проф. д-р Явор  Енчев, номиниран от Медицински Университет – Варна, проф. Екатерина Ангелова Бъчварова, номинирана от БАН, проф. д-р Диана Копева, номинирана от УНСС – обществени науки, проф. днс Стефан Денев, номиниран от Тракийския Университет – селскостопански науки, проф. дтн Светослав Николов, номиниран от Висше транспортно училище – технически науки, проф. дфн Иван Узунов, номиниран от Технически  университет - София –физически науки, проф. дфн Диана Иванова, номинирана от Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“  – хуманитарни науки, Димитър Андреев, старши експерт в дирекция „Наука“ на МОН, който е представител на министерството във ФНИ.

Министерството на образованието и науката (МОН) представи днес проект на нова наредба за приобщаващото образование. В пресконференцията участваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, заместник-министрите Деница Сачева и Таня Михайлова, както и съветникът на министъра Мария Семерджиева. Новият документ е сред ключовите за изпълнението на управленската политика на правителството и обобщава повече от 300 становища и мнения на експерти.

В него е предвидено административната работа на учителите да се намали 10 пъти. По сега действащия нормативен акт, ако в училище има 15 ученици с необходимост от допълнителна подкрепа за личностно развитие, екипът трябва да изготвя годишно около 480 писмени документа. Предложението е те да бъдат сведени до около 45.

Заместник-министър Деница Сачева обясни, че се предвижда децата и учениците с изявени дарби и таланти да получават допълнителна подкрепа в центровете за личностно развитие. Те ще могат да се възползват от индивидуални учебни планове в училищата си, с цел да бъдат усъвършенствани дарбите им. „За следващата учебна година ще се търси финансиране за стимулирането на такива ученици да участват в национални и международни олимпиади“, каза Сачева.

С друга промяна ще бъдат осигурени консултации за кариерно ориентиране на учениците в училищата. За целта педагогическите съветници и психолозите ще им дават въпросници, разработени по проекта на МОН „Система за кариерно ориентиране в училищното образование“. Ще се ползват и ресурсите на портала http://orientirane.mon.bg/. Мария Семерджиева посочи, че до момента над 65 000 деца са преминали кариерно ориентиране. В 42 училища в страната пилотно са създадени кариерни клубове, които насочват учениците към подходящите за тях професии. „Предвижда се в бъдеще такива клубове да има във всички училища“, допълни тя.

Основната цел на обучението по програмата е да се повиши равнището на педагогическата и административната компетентности на педагогическите специалисти в областта на контрола и оценяването на знанията, уменията и компетентностите на учениците и на техните нагласи към учебния процес като инструмент за повишаване на качеството на обучение и образование.

Обучителната програма си поставя редица специфични цели на теоретично и практико-приложно равнище, а именно педагогическите специалисти:

  1. да актуализират и задълбочат знанията си за държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците;
  2. да повишат равнището на професионална си квалификация в областта на оценяването на знанията, уменията и компетентностите на учениците, както и техните нагласи към учебния процес като инструмент за повишаване на качеството на обучение и образование като цяло, както и създаване на мотивация за саморазвитие и самоусъвършенстване на учителите.
  3. да се подпомогнат при организирането и провеждането на различните видове изпити в училище.
  4. да повишат компетентностите си по отношение на признаване, приравняване и валидиране на резултатите от обучението.

  Лектор: Лена Благоева Парова

   
© НЦПКПС