Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев подписа декларация, с която България се включва в сътрудничеството във високопроизводителните изчисления EuroHPC. На церемонията днес присъстваха също и Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество, кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и представители на Европейската комисия, които работят по темата за цифрови върхови постижения и научна инфраструктура.

Министърът на образованието и науката подчерта, че „съобразно българската Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. страната ни цели в кратък срок да модернизира своята научноизследователска система, за да обезпечи нуждите на българската научна общност, българската икономика и българските граждани. В тази връзка с подписването на декларацията България се присъединява към клуба на държавите членки, ангажирани с дигитализирането на Европа с помощта на високопроизводителната изчислителна мощ. Това е за нашата държава стъпка в правилната посока, която ще спомогне за развитието на научния ни, иновационен и индустриален потенциал."

Еврокомисарят по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел каза от своя страна след подписването, че е особено щастлива страната ни да бъде част от тази така важна европейска инициатива, която при всички положения ще играе основна роля и във всекидневието на хората – от персонализирането на здравеопазването през киберсигурността до усъвършенстването на дизайна и прогнозите за времето. Според еврокомисаря достъпът до високопроизводителните изчисления ще бъде изключително важен както за частната, така и за публичната сфера. Габриел добави, че в тази насока е необходимо обединение и сътрудничество на европейско ниво, тъй като нито една от страните членки няма възможност самостоятелно да изгради бързо и ефикасно такъв изчислителен високотехнологичен ресурс.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще подпише декларация, с която България се включва в сътрудничеството във високопроизводителните изчисления EuroHPC.

Церемонията ще се проведе в 12.00 часа на 13 октомври 2017 г. в МОН.

Сред гостите на подписването ще бъдат Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество, кметът на София Йорданка Фандъкова и представители на Европейската комисия, които работят по темата цифрови върхови постижения и научна инфраструктура.

„Емиграцията на младите и образовани българи е най-голямата загуба  на национален капитал“. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на церемонията за честване на 148 години от създаването на БАН. Той връчи наградите на 11 ръководители на успешни научни проекти в рамките на програмата „Подпомагане на младите учени в БАН“, финансирана от МОН, за която през 2016 и 2017 година са отпуснати целево 4 милиона лева. Благодарение на тази програма  само през 2016 година са финансирани 231 проекта на талантливи млади специалисти, които са работили по тях в екип. За 2017 година са утвърдени още 361 проектни предложения. По този начин младите хора получават възможност не само да практикуват научна дейност, но и да усвоят умението как се разработват, администрират  и отчитат проекти.

Министърът подчерта, че в момента целта на МОН е да се развие и разшири програмата, която до момента работи много успешно. „Благодарение на нея и на Националната стратегия за развитие на научните изследвания у нас може да бъде повишен имиджът на българската наука“, допълни той. По неговите думи, успешното изпълнение на програмата ще вдъхнови повече млади хора  да създават наука на световно ниво у нас. Министърът отбеляза също, че трябва да се създаде възможност учениците да влязат в институтите и музеите на БАН, за да видят реалните културни и научни достижения на страната ни и по този начин да бъде запален интересът им към знанието. „След 20-30 години у нас ще има добре функциониращи институции там, където сега сме приложили политиките за задържане на младите“, заяви той. Според него през 21 век трябва да бъде намерена финансовата и организационна формула, чрез която българската наука да продължи да се развива успешно. Тя е свързана с партньорство между всички държавни институции и висши училища, както и с по-високо финансиране, отбеляза Вълчев.

Образованието и мерките за ограмотяване са част от действията, които могат да да се предприемат и това да доведе до намаляване на миграционните процеси както извън страната, така и вътре в границите й. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва днес в дискусия на тема „Образование и демография“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Има ясна зависимост между броя на мигриралите и този на нискообразованите българи в страната. Колкото повече расте делът на неграмотните, толкова повече се увеличава желанието за миграция на останалите. Държава без образовани хора няма работещи институции и гражданско общество“, посочи в своя доклад министър Вълчев.

По думите му, образованието до 16 г. е конституционно задължение и институциите имат право на принуда, когато става дума за отпаднали или непосещаващи училище деца до тази възраст. Министърът допълни, че е необходим политически консенсус за трайна политика за превенция на отпадането от училище.

“Истинският демографски проблем на България не е намаляването на броя на населението, а увеличението на дела на нискообразованите хора. През следващите години миграцията ще е културна, не икономическа, образованите ще искат да избягат от необразованите. За да се реши този проблем специална роля имат учителите“, отбеляза министър Вълчев. В своя доклад той акцентира както върху важността на задължителното образование, така и на необходимостта от наличие на мотивирани учители. „За целта трябва да се увеличат възнагражденията като те бъдат диференцирани. Общото увеличение следва да стимулира повече млади хора с добри резултати да станат учители. Колкото по-добри резултати са имали в училище бъдещите учители, толкова по-добре ще обучават децата в бъдеще. Диференцираното увеличение ще е за онези преподаватели, които работят с деца от уязвими групи и в погранични или планински райони. За тях условията са по-трудни и те трябва да бъдат стимулирани“, обясни Вълчев.

Министерството на образованието и науката съгласува новия проект за изменение на Наредба №4 от 24.10.2016 г. на Министерството на здравеопазването (МЗ). Тя бе приета на основание Закона за предучилищното и училищното образование. Съгласно текстовете лице, което страда от заболявания и отклонения, застрашаващи живота и здравето на децата и учениците, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката, не може да заема длъжност на педагогически специалист. Към момента Наредбата регламентира, че лицата, заемащи длъжността педагогически специалист, подлежат ежегодно на задължителен медицински преглед и представят пред работодателя си документ за проведен медицински преглед, удостоверяващ липсата на тези заболявания в срок до 30 септември.

С промените в новия проект на Наредба №4 Министерството на здравеопазването предлага да отпадне периодичността на задължителните медицински прегледи. Отпада и срокът, в който да се провеждат прегледите, а именно до 30 септември. Предвижда се работодателят да има самостоятелност относно необходимостта от извършване на медицински преглед при промяна на различни обстоятелства. Промяната се налага и защото посочените в Наредбата заболявания са тежки и периодът за развиване на част от тях е различен, а обвързването му с фиксирани срокове не е целесъобразно.

С проекта е предложена и промяна на наименованието на Наредбата, с което ще се акцентира върху основното предназначение на поднормативния акт – „Наредба №4 за определяне заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжността на педагогически специалист.“

През юли министърът на образованието и науката Красимир Вълчев изпрати писмо, с което уведоми чрез регионалните управления на образованието всички работодатели в системата на предучилищното и училищното образование, че предстоят промени в наредбата и не трябва да се задължават учителите да преминават през тези прегледи.

Предстои публикуване на новия проект на Наредба № 4 за обществено обсъждане на сайта на МЗ.

„Професията образователен медиатор ще бъде включена в класификатора на професиите“, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред медиите в Пловдив. 

„За нас е важно обхващането на децата в предучилищната подготовка. Затова и МОН ще предложи въвеждането на задължително предучилищно образование още от 4-годишна възраст. Надявам се в следващите години да увеличаваме финансирането на детските градини, така че да се намали таксата за задължителните групи“, каза той.

Наредбата за финансирането ще бъде променена съобразно делегираните бюджети, като промяната е свързана основно с формулата как парите се разпределят в системата. Ще има допълнителни средства за училищата и детските градини в отдалечените места. Предвиждат се и пари по критерия концентрация на деца от уязвими групи. Има немалък процент деца от семейства с нисък образователен статус, които не са включени в системата. Вълчев посочи, че до 2019 година се надява в делегираните бюджети да има и компонент, свързан с оценката за качество на обучението. Министърът подчерта, че таксите в задължителното предучилищно обучение трябва да бъдат диференцирани, тъй като държавата отпуска допълнителни средства за децата в задължителна предучилищна възраст. 

Министърът даде висока оценка на екипите, които се занимават с децата, отпаднали или незаписани в образователната система. По неговите думи тези екипи предписват различни мерки по всеки специфичен казус. Министърът, придружен от  заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева и екипите по координационния механизъм, посетиха семейства, които отглеждат деца в задължителна училищна възраст на свои близки, които са в чужбина.

Екипите за обхват и приобщаване на деца и ученици в образователната система започват посещенията си на адреси от днес. Сформирани бяха 1 103 групи с общо 11 632 представители на различни институции – учители, директори, социални работници, полицаи, медиатори, представители на гражданското общество. Където има възможност, са включени и училищни психолози, а при необходимост могат да участват и тези от националната мобилна група към Министерството на образованието и науката.  Всеки екип има определен район и брой деца за обхват и връщане в системата.

206 378 са всички деца и ученици между 5 и 18 години, които са отпаднали или никога не са посещавали детска градина или училище. За тяхното приобщаване държавата ще вложи всички сили и ресурси, заяви в Министерския съвет (МС) вицепремиерът Томислав Дончев на пресконференция за старта на междуинституционалния механизъм. В събитието участваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и членовете на Координационното звено по механизма. Според Дончев задачата пред институциите е тежка, а за изпълнението ще се използват позитивни и санкциониращи методи. „Където няма съпричастност и подкрепа от семействата и децата не се изпращат на училище, ще има лишаване от социални права. Където проблемът е икономически и децата не посещават заради липса на дрехи или учебници, такива ще се осигуряват от държавата“, категоричен беше вицепремиерът.

И сега съществуват санкции за родители, които не пращат децата си на детска градина или училище, обясни министърът на образованието Красимир Вълчев. „В Закона за предучилищно и училищно образование е определена глоба от 50 лв. до 100 лв. при първо нарушение и от 100 лв. до 500 лв. при следващо“, посочи той. Има възможност и за спиране на детските надбавки при натрупани над 5 отсъствия от училище.

   
© НЦПКПС