Партньори  

   

Програми  

ИР
Кв пс
   

Брояч  

Брой прегледи на статиите
383021
   

Конференция „Професионален профил на педагогическия специалист – портфолио” , гр. Ловеч – 24 и 25 октомври 2011г.

 

Участници – 82 човека.

 

   НИОКСО, получавайки нови правомощия и задължения като квалифициращо звено на МОНТ, насочи усилията си в посока проучване на статуса и потребностите на учителя в българското училище. След като института се справи в голяма степен с организационните и административни обучения на директорите, предприе нова инициатива – да помогне на българския учител (педагогически специалист) да се самоидентифицира. И доколкото в структурата на образованието обновлението протича на всички нива, истински важно е всички участници в процеса да са ангажирани адекватно на промените.

 

   На предишен етап промени се инициираха единствено административно, а педагогическият специалист беше изпълнител, от когото се очакваше да реализира законодателно наложени предписания. Впоследствие системата се отвори под влияние на вътрешни фактори, а също и като реакция на възможностите, породени от развитието на обществото. Учителите станаха по-активни в реализацията на проекти, инициативи и управление. Отвориха се границите и възможностите училището да взаимодейства с външния свят.

 

   На такъв етап НИОКСО осъществи редица срещи в различни региони от страната, (покриващи на практика всички области) за да предложи и апробира идеята за нов, модерен механизъм, чрез който на учителя, както и на всеки участник в системата на образованието, се предлага да представи себе си в най-добра светлина и в процес.

 

   Фокус-групите се състояха основно от началници и експерти в РИО, но се присъединяваха директори и учители, като промотирането на портфолиото представляваше търсенето на същността му в рамките на делничната работа и резонансът на идеята след представянето и. Сложността на задачата се състоеше в това, че инструментът „портфолио” е нов, малко познат и не се вписва в строги рамки, от което следва, че регламентирането му не е възможно. Поне не и на този етап. Сега се обговаря всичко – от обем и рубрики, до философия и предназначение.

 

   Парадоксално, но много скоро за всеки участник ставаше ясно, че портфолиото е много примамлив и интересен начин да се излезе от анонимност, но е трудно изпълним, защото изисква време, концентрация, класифициране на опит, изваждане на приоритети, методически предпочитания, лични открития, методическо планиране или рекапитулация, систематизиране, подреждане на архиви и не на последно място – компютърни умения. Всичко това е предизвикателство, в което трябва да се включи цялостната личност, а не само учителят Н. Тук нещата вече се разпадаха, тъй като трудно се очаква от някого да извърши нещо доста по-специфично от професионалните си задължения. Хубавото е, че екипът с теоретична обосновка, чужд опит и аргументи, успяваше да повиши интереса, любопитството и мотивацията, оставяйки малко място за вариативност на отговорите, относно необходимостта от портфолио.

 

Вярно е също, че портфолиото послужи за фон на много наболели въпроси, отклонявайки вниманието, но също така предлагаше неочаквано възможности чрез портфолио да бъдат решени някои от проблемите, свързани с атестирането, диференцираното заплащане, квалификационните планирания, кариерното развитие, кандидатстването за работа в системата на образованието, предаването на добри практики, промяна имиджа на училището и др. Много от аргументите за и против звучаха пожелателно, участниците говореха за тях като за светла утопия, други се отнасяха скептично, но нередки бяха и случаите, в които предимно по-млади колеги споделяха, че под една или друга форма имат разработено портфолио. Впечатляващо беше надграждането на мнения, позиции и заключения от група в група, и това беше изключително полезно за екипа на НИОКСО, който беше далеч от идеята да посочи готови решения или да наложи рецепти за готово портфолио .Търсенето ни доведе на конференцията със систематизираните наблюдения и новото виждане, че решението трябва да бъде общо, не наложено отгоре. За целта бяха поканени същите тези административни структури, участвали в обсъжданията –запознати с портфолиото до голяма степен, и учители и учени – автори на портфолиа или идеята за тях на практика.

 

   Конференцията в гр. Ловеч започна с доклада на доцент Евгениева, (теоритикът на екипа) който беше многопланов и се позоваваше на много материали и анкетата, попълнена от участниците във фокус-групите. Новите моменти в нейното изказване засягаха разчупването на стереотипа и разкрепостяването на учителя чрез портфолио, идеите на постмодрената педагогика, че всеки трябва да върви по своята пътека и че трябва да бъде оценяван не на ниво средностатистически учител, а спрямо собствените му индивидуални способности.

 

   Последвалите презентации на портфолиа не предложиха формат, шаблон. Асистент Л. Зафирова показа богата презентация с толкова много нагледни материали за конкретна таргетна група, че остави впечатлението за необхватност. Допълнителен смут внесоха портфолиа на цели детски градини и училища. Като следствие започна припознаването на портфолиото като вариант на сайт или напротив – като вариант на CV. Точно тук е мястото да се дефинира структурата – рубрика след рубрика – за всички, които не са посещавали платформи за порфолиа в интернет. Колегата от малко село Пепи Кръстев се доближи до общата представа как трябва да изглежда и какво трябва да съдържа портфолиото.

 

Има няколко важни акцента, поставени на конференцията и важни изводи, които трябва да се имат предвид при разработване на идеята занапред.

 

  1. Портфолиото като такова има потенциал да означи отварянето на системата и разчупването на модела. Излизане от блатото на строго регламентирания документ, поддържащ йерархичното устройство ще бъде разклатено и тогава педагогическият специалист ще бъде специалистът, който отговорно защитава своята идея с доказан и онагледен резултат. Това означава, че той трябва да разполага с достатъчно много свобода и права да твори, и по-малко да робува на догмите в дидактиката. Като го „въвежда” администрацията подкопава сама себе си – простият начин да управлява – с „квадратни” идеи и предначертани схеми.

  2. Това може да бъде движението отдолу нагоре – подпомагащо формиране на професионални стандарти и профили, които са предварително съобразени със заявката за по-голяма свобода в избора и работата на педагозите.

  3. Изключително важно е при обученията, които предстоят по съставяне на портфолиото в практиката, е да се обърне внимание върху формулирането на философията, която ще защитава и развива педагогът. Това е правото да следваш избраната посока, близка до светогледа и работещия за конкретния човек модел – в това число и методичен. Също така правото философията, която ще получи естествено развитие в другите части на портфолиото, да бъде променяна –доказателство, че портфолиото не е веднъж завинаги.

  4. Творчество като основен фактор хората да бъдат провокирани от идеята за портфолио и да разкрият истинските си възможности, които най-вероятно вече са разкрити, но са извън кадър.

 

   
© НЦПКПС