НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка
Обн. - ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.; изм., бр. 80 от 28.09.2018 г., в сила от 28.09.2018 г.; изм. и доп., бр. 71 от 10.09.2019 г., в сила от 10.09.2019 г.
Издадена от министъра на образованието и науката
Раздел I
Общи положения
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.) (1)
С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за профилирана подготовка, както и:
1. структурата на учебните програми по профилиращите учебни предмети;
2. (отм. - ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)
(2) Държавният образователен стандарт за профилиращата подготовка е съвкупност от изисквания за резултатите от обучението по всеки профилиращ учебен предмет в края на средната степен на образование и определя:
1. целите, съдържанието и характеристиките на профилираната подготовка;
2. профилиращите учебни предмети и тяхното разпределение по профили;
3. задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет и изискванията за резултатите от обучението по тях за придобиване на профилираната подготовка.
Раздел II
Профилирана подготовка. Профилиращи учебни предмети
Чл. 2. (1) Профилираната подготовка се придобива във втори гимназиален етап на средното образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил, и обхваща задълбочени за определен профилиращ предмет и комплексни за даден профил компетентности.
(2) Профилираната подготовка се осъществява в раздел Б (избираеми учебни часове) на учебния план, като общият брой часове за профилирана
подготовка е най-малко 18 часа и най-много 20 часа седмично през целия етап на обучение.
(3) Профилът е съвкупност от три или четири профилиращи учебни предмета, два от които се определят на национално ниво, а останалите - с училищните учебни планове.
(4) Профилиращи учебни предмети може да са:
1. български език и литература;
2. чужд език;
3. математика;
4. информатика;
5. информационни технологии;
6. история и цивилизации;
7. география и икономика;
8. философия;
9. биология и здравно образование;
10. физика и астрономия;
11. химия и опазване на околната среда;
12. музика;
13. изобразително изкуство;
14. предприемачество;
15. физическо възпитание и спорт.
(5) Профилиращите предмети в даден профил са едни и същи за ХI и за ХII клас.
(6) Всеки от профилиращите предмети по ал. 3 се изучава с не по-малко от 4 учебни часа и не повече от 8 часа седмично.
(7) Профилите и съответните два задължителни профилиращи учебни предмета са, както следва:
1. профил „Чужди езици" със задължителни профилиращи учебни предмети двата чужди езика, изучавани в първи гимназиален етап;
2. профил „Хуманитарни науки" със задължителни профилиращи учебни предмети български език и литература и история и цивилизации или български език и литература и философия;
3. профил „Обществени науки" със задължителни профилиращи учебни предмети география и икономика и история и цивилизации или история и
цивилизации и философия;
4. профил „Икономическо развитие" със задължителни профилиращи учебни предмети география и икономика и математика или география и икономика и чужд език, изучаван в първия гимназиален етап;
5. профил „Софтуерни и хардуерни науки" със задължителни профилиращи учебни предмети информатика и информационни технологии;
6. профил „Предприемачески" със задължителни профилиращи учебни предмети предприемачество и информационни технологии или предприемачество и география и икономика;
7. профил „Математически" със задължителни профилиращи учебни предмети математика и информатика или математика и физика;
8. профил „Природни науки" със задължителни профилиращи учебни предмети биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда или химия и опазване на околната среда и физика и астрономия;
9. профил „Изобразително изкуство" със задължителни профилиращи учебни предмети изобразително изкуство и чужд език, изучаван в първия гимназиален етап, или изобразително изкуство и информационни технологии;
10. профил „Музика" със задължителни профилиращи учебни предмети музика и чужд език, изучаван в първия гимназиален етап, или музика и информационни технологии;
11. профил „Физическо възпитание и спорт" със задължителни профилиращи учебни предмети физическо възпитание и спорт и биология и
здравно образование.
(8) Като профилиращ предмет извън задължителните профилиращи учебни предмети по ал. 7 във всеки един от профилите в училищния учебен план може
да се определи предмет по чл. 2, ал. 3 при спазване на условията на чл. 2, ал.
2.
Чл. 3. (1) Всеки профилиращ учебен предмет се състои от задължителни и избираеми модули.
(2) Модулът е самостоятелно обособена част от профилираната подготовка по съответния профилиращ учебен предмет, насочен към надграждане на компетентности, придобити в общообразователната подготовка, както и към задълбочени компетентности в определени научни и/или приложни области.
(3) Задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет се определят в изискванията по чл. 4, ал. 1 за резултатите от обучението по профилиращия предмет.
(4) Задължителните модули се изучават в ХI клас със 144 учебни часа годишно и в ХII клас - със 124 учебни часа годишно, а избираемите модули се изучават в ХI клас - с не повече от 144 учебни часа и не по-малко от 36 учебни часа годишно, и в ХII клас - с не повече от 124 учебни часа и не по-малко от 31 учебни часа годишно.
(5) Резултатите от обучението по конкретни задължителни и/или избираеми модули за придобиването на профилираната подготовка по решение на висшето училище може да се признават като натрупани кредити във висшето образование при условия и по ред, определени от съответното висше училище.
НАРЕДБА за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител" Обн. - ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г., в сила от учебната 2017/2018 година; изм. и доп., бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 18.12.2018 г. Приета с ПМС № 289 от 07.11.2016 г.
НАРЕДБА № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование Обн. - ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г.; изм., бр. 12 от 03.02.2017 г., в сила от 03.02.2017 г.; изм. и доп., бр. 78 от 29.09.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.; изм. и доп., бр. 7 от 22.01.2019 г. Издадена от министъра на образованието и науката
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за институциите по чл. 22, ал. 2, т. 11 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
(2) Държавният образователен стандарт включва:
1. условията и реда за откриване, преобразуване, промяна и закриване на институциите в системата на предучилищното и училищното образование;
2. условията и реда за определяне на националните училища и на иновативните училища.
Чл. 2. Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена.
Чл. 3. (1) Детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена имат като основни индивидуализиращи характеристики наименование, седалище и официален адрес.
(2) Наименованието се изписва на български книжовен език, трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.
Чл. 4. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) (1) Наименованието на училището включва име и означение на вида му по чл. 38, ал. 1 и 2, чл. 39, ал. 2, чл. 42, ал. 3 и чл. 44, ал. 1 ЗПУО. Името на училището трябва да е обществено приемливо.
(2) Наименованието на училището може да не съдържа думите „профилирана" или „професионална", когато еднозначно са посочени някои от следните допълнителни означения:
1. за профилираните гимназии - „езикова" и/или основният чужд език, „математическа", „природо-математическа", „хуманитарна";
2. за професионалните гимназии - основни специалности, професии, професионални направления, области на образование от Списъка на професиите за професионално образование и обучение.
(3) Наименованието на училището може да включва и означение за основните профили или специализираната подготовка, по които то провежда обучение, когато повече от половината от паралелките в училището са с изучаване на съответния профил/профили или специализирана подготовка.
(4) Наименованието на училището може да включва и означение за основни специалности, професии, професионални направления или области на образование от Списъка на професиите за професионално образование и обучение, когато в повече от половината от паралелките се осъществява съответното обучение.
НАРЕДБА за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование
Обн. - ДВ, бр. 81 от 10.10.2017 г.; изм. и доп., бр. 31 от 10.04.2018 г., в сила от 01.01.2018 г.; изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 03.05.2019 г. Приета с ПМС № 219 от
05.10.2017 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, както и:
1. условията и редът за определяне на броя на паралелките и групите и на броя на учениците и на децата в тях, както и за организиране на индивидуално обучение на ученик от паралелка;
2. условията и редът за осигуряване на обучението по български език по чл. 17, ал. 1 и 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО);
3. (нова - ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) правилата за разпределяне на средствата за работа с деца и ученици от уязвими групи;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) редът за включване на частните детски градини и училища в системата на държавно финансиране;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) приемането на деца и ученици за безплатно обучение в частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) методиката за определяне на максималния размер за събираните средства от родителите на деца и ученици от частните детски градини и училища;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) условията и редът за възстановяване на неизразходваните средства от държавната субсидия от частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) условията и редът за преустановяване предоставянето на средства от държавния бюджет на частните детски градини и училища, включени в системата на държавно
финансиране.
Чл. 2. (1) Със средства от държавния бюджет се финансират дейностите в системата на предучилищното и училищното образование за:
1. издръжка на процеса на възпитание и обучение на децата и учениците;
2. подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие;
3. развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
4. изпълнение на национални програми за развитие на образованието.
(2) Освен със средства по ал. 1 дейностите в системата на предучилищното и училищното образование може да се финансират и със средства от бюджетите на общините, от европейски фондове и програми и от собствени приходи на институциите.
(3) Държавните и общинските училища могат да реализират собствени приходи от организиране на обучителни курсове срещу заплащане, в които учениците на същото училище могат да се включват безплатно.
Наредба за допълнение на Наредба № 10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (ДВ, бр. 73 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2017 г., бр. 46 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., бр. 48 от 2018 г., бр. 82 от 2018 г. и бр. 32 от 2019 г.) Обн. - ДВ, бр. 72 от 13.09.2019 г. Издадена от министъра на на образованието и науката § 1. В чл. 15а ал. 3 се изменя така:
„(3) Туристическите пътувания по ал. 1 през учебно време се планират и с образователни и възпитателни цели и задачи. В зависимост от конкретната цел на пътуването училището включва в тях поне две от следните дейности:
1. уроци в културни, обществени и научни институции и природни обекти;
2. уроци и занимания по интереси на места и обекти с образователно, културно, историческо или екологично значение;
3. посещение в друго училище за съвместни уроци, за участие в общи изяви или за кариерно ориентиране;
4. посещение в предприятия или обществени институции за кариерно ориентиране и/или уроци за практическа дейност в конкретна работна среда;
5. уроци или занимания по интереси в областта на спорта, участия в спортни инициативи съвместно с други училища, със спортни клубове или с ЦПЛР."
§ 2. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Паралелки по защитени специалности от професии, както и по специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда, се планират в държавния план-прием при условията на Постановление № 111 на Министерския съвет от 25.06.2018 г. за приемане на Списък със защитените от държавата специалности от професии, на критериите за определянето им и на условията и реда за допълнително финансиране за издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда (ДВ, бр. 54 от 2018 г.)."
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) При планиране на държавния план-прием, когато броят на заявените места от работодателя за прием за обучение чрез работа (дуална система на обучение) към директор на неспециализирано училище, което осъществявапрофесионално образование, е по-малък от нормативно определения минимален брой ученици за формиране на паралелка, може да се планира 0,5 паралелка по специалност от професия в дневна форма на обучение и 0,5 паралелка по специалност от професия в дуална форма на обучение."
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5, като в нея в края се поставя запетая и се добавя „включително и за специалности от професии с придобиване на втора степен на професионална квалификация - в случаите по ал. 6".
4. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Държавен план-прием в обединените училища по специалности от професии с втора степен на професионална квалификация се утвърждава въз основа на споразумение с професионална гимназия. В първи гимназиален етап обединеното училище осъществява обучение по част от професия или за придобиване на първа степен на професионална квалификация, а професионалната гимназия - възможност за обучение за придобиване на професионална квалификация по професията.
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2019 г. за статута и професи-оналното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (ДВ, бр. 61 от 2019 г.)
§ 1. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 във второто изречение след думата „присъствена“ се поставя запетая и се добавя „включително и при синхронно обучение от разстояние в електронна среда“.
2. В ал. 2 след думата „присъствени“ се поставя запетая и се добавя „включително и при синхронно обучение от разстояние в електронна среда“.
3. В ал. 3, т. 1 след думата „присъствени“ се поставя запетая и се добавя „включително и при синхронно обучение от разстояние в електронна среда“.
4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Когато обучението за повишаване на квалификацията, включително и при синхронно обучение от разстояние в електронна среда, се извършва по програма, която предвижда присъствена и неприсъствена част и предполага предварителна подготовка и консултиране, броят на присъдените квалификационни кредити се определя от общия брой академични часове, предвидени
за обучение, ако е изпълнено изискването на ал. 3, т. 1 за броя присъствени академични часове.“
Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
НАРЕДБА № 15 от 22 юли 2019 г.
за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
Раздел I
Общи положения
Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование.
(2) Стандартът по ал. 1 създава предпоставки за повишаване на авторитета и социалния статус на педагогическите специалисти, изграждане на система за продължаваща квалификация, за професионално усъвършенстване и кариерно развитие.
(3) Държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти определя:
1. функциите, образованието и професионалната квалификация, необходими за заемане на длъжностите на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в институциите от системата на предучилищното и училищното образование;
2. правомощията на директорите на институции в системата на предучилищното и училищното образование;
3. условията и реда за организиране и провеждане на практическата подготовка на стажант-учителите;
4. професионалните профили;
5. условията и реда за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, за придобиване на професионално-квалификационни степени и системата от квалификационни кредити;
6. цели, функции и съдържание на професионалното портфолио;
7. условията и реда за кариерното развитие на педагогическите специалисти;
8. условията и реда за атестиране на педагогическите специалисти;
9. обстоятелствата, които се вписват в информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.
(4) Наредбата урежда създаването и поддържането от Министерството на образованието и науката на Информационна база данни за анализи и прогнози за кадрово обезпечаване на системата на предучилищното и училищното образование с педагогически специалисти.