Назад

НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ (2014-2020)

I. Цели, дейности и инструменти за изпълнение на Националната стратегията за развитие на педагогическите
кадри Националният план (2014-2016) е съгласуван с целите на Стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, „Европа 2020”, със Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението „Образование и обучение 2020”, с Кохезионната политика на Европейския съюз за периода 2014-2020 година (конкретно с тематичната цел за инвестиране в образованието, училищното и извънучилищното обучение и професионалната квалификация през целия живот), с Програмата за подкрепа за устойчива и качествена заетост и трудова мобилност и с проекта на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж – 2020”.

ОПЕРАТИВНА ЦЕЛ 1. РАЗРАБОТВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЕДИННА И НЕПРОТИВОРЕЧИВА

СИСТЕМА ЗА ПОДГОТОВКА И ПРОДЪЛЖАВАЩА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ...

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ

Въведение

Качеството на образованието е от съществено значение за устойчивия растеж на Република България. Решаващо условие за качествено образование са подготвеността на педагогическите кадри1 , тяхното обучение и квалификация, както и свързаните с това политики, съответстващи на динамично променящите се социални и икономически условия. В този смисъл от значение са и нормативните документи, регулиращи процесите в образователната система2 , различните европейски, национални и регионални програми за обезпечаване на образователните и квалификационните дейности, социалната и здравната сигурност на работещите в образователната системата. Настоящата стратегия е ориентирана към обхващането и решаването на множеството проблеми в тази сфера. Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри е съгласувана с целите на Стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, „Европа 2020”, със Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението „Образование и обучение 2020”, със Заключенията на Съвета от 26.11.2009 г. относно професионалното развитие на учители и училищни лидери3 , с Кохезионната политика на Европейския съюз за периода 2014-2020 година (конкретно с тематичната цел за инвестиране в образованието, училищното и извънучилищното обучение и професионалната квалификация през целия живот), както и с Програмата за подкрепа за устойчива и качествена заетост и трудова мобилност.

Стратегията отговаря на изискванията и приоритетните направления на Национална програма за развитие на Република България: България 20204 за повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, за създаване на условия за качествена заетост, социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование. Ориентирана е към реализиране на посочените в програмата политики и мерки за постигане на „всеобхватно, достъпно и качествено образование и обучение в училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка”, като синхронизира политиките по отношение на подготовката, продължаващата квалификация и професионалното развитие на педагогическите кадри и е във връзка с нормативната, институционалната и социалната база на образователната система. Стратегията съответства и на набелязаните широкообхватни мерки за качеството на предучилищното и училищното образование, залегнали в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.), на Програмата на правителството на Република България „Държавност, развитие, справедливост”. Стратегията отчита последните анализи за нивото на знания и компетентности на учениците (SABER 2013, TALIS, PIRLS, PISA и др.) и задава насоките за развитие до 2020 година. Взета е предвид необходимостта от публичност на заложените принципи, цели и дейности и изграждане на механизми за обратна връзка и съгласуване с други национални стратегии. Стратегията предвижда мерки за осигуряване на междусекторно и институционално сътрудничество, интегриран подход при разработването и изпълнението на политиките и приоритетите за развитието на образователната система. Тя изисква създаването на механизъм за изпълнение, отчитане, контрол и мониторинг на резултатите от прилаганите политики, включващ всички отговорни институции и заинтересовани страни.

ЕВРОПА 2020

Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж

Европа е в период на трансформация. Кризата заличи постигнатия в продължение на много години икономически и социален напредък и изкара на показ слабостите в европейската икономика. В същото време светът се движи с бързи темпове, а дългосрочните предизвикателства като глобализацията, недостатъчните ресурси и застаряването на населението се изострят. Дошъл е моментът ЕС да поеме отговорност за своето бъдеще. Европа може да успее, ако действа колективно, като Съюз. Нуждаем се от стратегия, която да ни помогне да излезем от кризата по-силни и да превърнем ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. „Европа 2020“ предлага визия за социална пазарна икономика на Европа за 21-ви век. „Европа 2020“ предлага три подсилващи се взаимно приоритета:

– интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

– устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

– приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване. ЕС трябва да реши къде би искал да бъде към 2020 г. За тази цел Комисията предлага следните водещи цели за ЕС:

– заетост за 75 % от населението на възраст 20—64 години;

– инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС;

– постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30 %, ако условията са подходящи);

– дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40 %;

– намаление на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души.

Тези цели са взаимосвързани и са от решаващо значение за нашия цялостен успех. За да гарантира, че всяка държава-членка ще приспособи стратегията „Европа 2020“ към своето конкретно положение, Комисията предлага целите на равнище ЕС да бъдат превърнати в цели и в начини за тяхното постигане на национално ниво.

Целите отразяват трите приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, но не са изчерпателни: за да бъдат затвърдени тези цели, ще бъде необходим широк набор от действия на национално, европейско и световно равнище. Комисията предлага седем водещи инициативи за стимулиране на напредъка по всяка приоритетна тема:

BG 6 BG – „Съюз за иновации“ — има за цел да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, за да гарантира превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и работни места;

– „Младеж в движение“ — има за цел да подобри постиженията на образователните системи и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда;

– „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ — има за цел да ускори развитието на високоскоростен достъп до интернет и да извлече ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и формите;

– „Европа за ефективно използване на ресурсите“ — има за цел да премахне връзката между икономическия растеж и използваните ресурси, да подкрепи преминаването към нисковъглеродна икономика, да увеличи приложението на възобновяеми енергийни източници, да модернизира нашия транспортен сектор и да стимулира енергийната ефективност;

– „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ — има за цел да подобри бизнес средата, по-специално за МСП, и да подкрепи развитието на силна и устойчива индустриална основа, позволяваща конкурентоспособност в световен план. – „Програма за нови умения и работни места“ — има за цел да модернизира пазарите на труда и да направи гражданите по-способни, като развива техните умения през целия им живот с цел да повиши участието в трудовия живот и постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност.

– „Европейска платформа срещу бедността“ — има за цел да гарантира социално и териториално сближаване, така че ползите от растежа и работните места да са споделени в голяма степен и хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване, да имат възможност да живеят достоен живот и да представляват активна част от обществото.

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 ГОДИНА

Националната стратегия за учене през целия живот (НСУЦЖ) определя стратегическата рамка на държавната политика за образование и обучение в периода 2014 – 2020 г., насочена към постигането на европейската цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Стратегията е разработена в отговор на предизвикателствата, свързани от една страна с необходимостта страната ни да преодолее последиците от дълговата финансова криза в Европа и света, а от друга да запази националната идентичност и културно разнообразие при реализиране на политиките за сближаване.

Дългият български преход към демокрация и пазарна икономика все още не е довел до създаването на съгласувани системи за квалификация, които да отговарят на новите икономически процеси. В условията на висока безработица, предприятията изпитват все по-голям недостиг на работници с необходимата квалификация, което наред със застаряващото население и бавния темп на реформи в образованието се разглежда като съществена пречка пред икономическия растеж и привличането на нови инвестиции в България.

Бързото разпространение на новите технологии допълнително увеличава пропастта между търсене и предлагане на пазара на труда. Това рефлектира и върху предлаганото качество, което прави още по-неотложна необходимостта от реформи в системата за образование и обучение. В същото време, макар и бавно, националната икономика започва да придобива самостоятелна насока на развитие и започва да формулира свои потребности относно равнищата на знание и ключови компетентности.

От тази гледна точка, е настъпил моментът да бъдат взети мерки по отношение на необходимостта от нови умения чрез промени в системата за образование и обучение, които да гарантират изграждането на нагласа за учене през целия живот.

Настоящата стратегия за учене през целия живот се очаква да бъде възприемана като отговор на всички възникнали предизвикателства по отношение на социалното включване и икономическия растеж. Стратегията работи с определението за учене през целия живот, използвано в Меморандума на ЕК за УЦЖ (2000), а именно: “всяка дейност за учене, предприемана през целия живот за подобряване на знанията, уменията и компетентностите”.

Документът обхваща всички форми на образование, обучение и учене – формално, неформално, самостоятелно – в които човек участва през целия си живот, като за периода на следващите седем години предоставя препоръки, които да послужат за основа на изготвянето на годишни планове, на базата на които да бъде проследен напредъкът в прилагането на УЦЖ в България.

Настоящата стратегия очертава съдържанието, формите, средата и взаимоотношенията между всички участници в процеса на учене през целия живот, а именно:

учещи – всички лица на територията на страната, ангажирани с учене в сферата на образованието, формалното и неформално обучение или самостоятелното учене;
доставчици на обучение – институциите, които провеждат обучение, (независимо дали това са частни или държавни детски градини, училища, университети, центрове за обучение, културни институции и др.), съответстващо на потребностите на обществото и изискванията на пазара на труда;
работодатели, браншови организации, синдикати, организации на гражданското общество и други партньори са тези, които определят и посрещат гореспоменатите изисквания, свързани с потребностите от образование и обучение;
областите, общините и местните общности изпълняват важна роля в процеса на утвърждаване на тяхната позиция за „учещи региони”;
държавни органи – министерства и агенции – определят националните политики в областта на образованието и обучението, както и съответните Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 година Страница 5 от 67 инструменти и мерки, необходими за гарантиране на ефективността на търсенето и предлагането на УЦЖ.

Въведение

Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030) (Стратегическа рамка) е изготвена от Министерството наобразованието и науката в сътрудничество със заинтересовани страни. Настоящият стратегически документ и Стратегията за развитие на висшето образование в Република България в периода от 2020 година до 2030 година очертават общата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България до 2030 година.

Стратегическата рамка кореспондира с изпълнението на поети ангажименти на България по международни договори в областта на правата на човека, включително и препоръки на контролните механизми на международните организации, отправени към България, доколкото съответстват на националното законодателство, в рамките на състоялитесе прегледи по конвенции на ООН в областта на правата на човека и Универсалнияпериодичен преглед.

Skip to content